Български ...

0019: Монолог е реч, изключена от говорното общуване (Monolog).

2011-12-08T01:39:00.000-08:00

Понятието "монолог" в български език идва от гръцкия език - «monos» със значение на «един» и «logos» със значение на «реч» и означава реч на действащото лице, най-вече в драматичната литература, изключена от разговорното общуване на персонажите и не предполагаща непосредствен отклик, за разлика от диалога.

В този случай, речта е обърната към слушателите или към самия себе си. Монологът е литературен прием, служещ да предаде съкровенните мисли, чувства и желания на персонажа. В драмата, така се нарича сравнително дълга реч на героя, в която той изказва своите мисли, които са твърде интуитивни или опасни, за да ги съобщи на другите персонажи.

В поезията, монолога и драматическия монолог, е стихотворение, което възпроизвежда речта на някакъв персонаж, насочен към подразбиращ се, но мълчалив слушател или по-скоро читател. А в прозата, по този начин, наричан понякога и "вътрешен монолог", се възпроизвеждат мислите, чувствата и въжделенията на персонажа.
Монологът е противоположност на диалога в художествената литература или по-скоро, той е друго изразно срадство. И докато в диалога е заложена дуална опозиция, то едноговорния похват е израз в думи и реч на съкровената висша правда на съответния герой или по-скоро на автора на художественото произведение.

Българската литература има много такива примери, предмет на изучаване в часовете по български език и литература в училищата или по българска филология в университетите. Но би било по-добре да се основава на прагматични литературни произведения, като да речем за големия български индустриалец Буров и др. п.
-------------------------------------------------

0018: Литература (Literatura).

2011-11-29T10:06:00.000-08:00

Литература като понятие има произход от латинското litteratura, което в буквален превод означава написано, което пък идва от понятието littera — буква. Ако трябва да го разгледаме в по-широк смисъл, то това са съвкупности от всякакви словестни, писмени и печатни текстове, на един или друг народ, от една или друга епоха.

Най-често под този термин се има предвид художествената литература, като вид изкуство, майсторство на словото. Но съвременното понятие не бива да се прилага пряко към културата на отдалечени от нас епохи.

Литературните произведения имат определени признаци, като например - жанр, автор, макар да се срещат анонимни творби или народно творчество. Понякога самият автор не желае да споменава името си и тогава той прибягва до псевдоним, каквито са много известни имена в жанра.
Устните текстове, доколкото не са писмени, се отнасят до фолклора. Затова може да се каже, че литературата за даден народ възниква с появата на писменост - собствена или заимствана. Ние, българите, след като имаме две азбуки - кирилица и глаголица, загатваме за трета, по-древна - блъгарица, а днес пишем и с латински букви, би следвало да сме сред най-литературните народи.

Но не всеки писмен текст е литературен - например някаква служебна преписка в стил “на Ваш номер, наш номер …”. Но не е изключено писмовна кореспонденция да бъде издадена в литературно произведение.

Видове литература:

Освен споменатата вече по-горе художествена, мога да се срещнат и други видове:

- Научна - за различни изследвания и постижения на науката и философията;
- Научно-популярна - за популяризиране но по-разбираем език на различни научни знания;
- Справочна - използвана за спомагателни и информационни цели - справочници, каталози, указатели, енциклопедии…;
- Учебна - за обслужване на образователни цели - учебници, речници, сборници;
- Техническа - с различните ръководства, каталози, патенти, сертификати, технически описания, планове и др.;
- Религиозна - Библиа, евангелия, релегиозни канони, притчи.
- Публицистична - под формата на различни статии, коментари, рецензии, анотации;
- Политическа - за социалния живот на обществото, държавите и партиите.

-------------------------------------------------

0017: Логичност на речта в български език (Bulgarski ezik - logichnost na rechta).

2011-09-07T08:07:00.000-07:00

Тектовете на български език са логични, когато чрез езиковите елементи в текста се предава смислово свързана и непротиворечива информация. Логиката /от гръцки език/ е Философска наука за правилното мислене, а в преносно значение - Смисъл, правилност, разумност, здрав разум.

От точния избор на езикови средства и от правилната им употреба в текста зависи доколко логично ще изразим мислите си.

Съществуват някои предпоставки за логичност на речта:

Правилност - да бъде овладяна книжовната норма. Правилността на речта е основата, на която се проявяват останалите й качества.

Точност - речта ще бъде точна, ако владеем богат запас от езикови средства; ако съобразим избора на езиковите средства с условията на общуване.

Съществуват редица нарушения в логиката на речта: логичността на речта е тясно свързана с начина, по който се съчетават езиковите средства в текста. При нарушаване на това изискване се стига до:

Аналогичност - когато синтактичното и лексикалното свързване на езикови средства води до неяснота и обърканост в смисъла, често и до противоречие /текстът не може да се възприеме от слушателя (читателя)/.
Пример: Всичките индианци бяха убити, освен конете. Ядохме плодове и смокини до насита.

Двусмислица - когато словоредното разполагане на частите в изречението дава възможност смисълът да се тълкува двояко.
Например: Съдийството огорчи и зрителите, и футболистите. Те? напуснаха стадиона, преди да завърши мачът.
Внимание: Подлогът, изразен с местоимение, винаги замества подлога на предходното изречение.

Прескок /хипербат/ - когато между две съгласувани части на изречението, които не бива да се отдалечават много една от друга, се вмъкват синтактични елементи. Това често води до двусмислица или безсмислица.
Пример: Евтимий, големият книжовник, който оглавява културния живот на България в тази трагична епоха, и духовният водач остава докрай с народа, готов да посрещне най-страшното /не става ясно за едно или за две лица се говори/.

Логически и стилни грешки в текстовете по български език:

Стилни грешки - несъобразяване със стиловата норма; смесване на езикови средства, характерни за различните стилове или ситуации.

Фактологически грешки - подаване на невярна информация в текста.

Примитивизъм - последица на ниска мисловна и литературна култура. Проявява се в невярно или елементарно тълкуване на литературния текст, в елементарен преразказ на художествените факти. Примери: Гунчо разбира, че работите отиват зле и тръгва . . . И когато селянинът разказва толкова познатата за него история - историята, която е покорила едно бедно, селско, добродушно семейство, Моканина започва да изпитва болка . . . Епитетите "оръфан", "планина човек" са в контраст с работата, по която е тръгнал.

Псевдо /пресилена/ емоционалност - възниква от засилена употреба на тропи и стилни фигури. /"Христо Ботев е един факел, не! Христо Ботев е слънце, което огрява замръзналата земя . . . Един гигант! Един колос на литературния небосклон."/

Наукоподобие - когато текстът без нужда се претрупва с чуждици и термини; когато мислите се изразяват чрез множество сложни синтактични конструкции.
Пример: "Йовков взима жизнената ситуация, поставя героите си в нея и те разкриват своята хуманна природа. Те не познават отчуждението, което притъпява човешката чувствителност."
"Йовковите герои естествено се разтварят реалистично, разкривайки своята хуманна природа, чужда на алиенацията, атрофираща органичната чувствителност у хомосапиенса."

Неуместен лексикален подбор на авторските думи, когато се въвежда цитат - губят ролята си на коментар, поради своята бедност и схематичност:

- неточен глагол /казва, пише, подчертава/;
- шаблонен израз /от тук личи, от този цитат разбираме и пр./

Неосъществена логическа връзка между думите на автора и цитата:
Примери: "Трудно е да се бориш срещу многобройните турци, но хайдутинът не се предава,
. . . клетник не трае пред турци глава да скланя, сюрмашко тегло да гледа . . . Той тръгва - "пътят е страшен, но славен", но личната му съдба ще бъде съдба на целия народ."

Големият руски поет Александър Сергеевич Пушкин казва: "Съществуват два вида безсмислици:

- единият идва от недостига на чувства и мисли, който се замества с думи;
- другият - от излишъка на чувства и мисли и недостига на думи за изразяването им."

И всички те са присъщи не само в българския език, но и във всички други езици по света.
-------------------------------------------------

0016: Сказуемо в български език (Skazuemo v balgarski ezik).

2011-08-24T04:13:00.000-07:00

Същност на понятието сказуемо

Главна част на изречението, която означава действие или състояние, утвърждаване или отричане, като признак на означения с подлога предмет. В окончанието на всяка глаголна форма граматически е обобщено глаголното лице /играя - 1 л. ед. ч./.

Видове сказуеми в простото изречение:

Просто сказуемо - изразява се чрез глагол в различните му времена и наклонения.

Прости глаголни форми
1. Сегашно време - играя
2. Минало св. време - играх
3. Минало несвър. пр. - играех

Сложни глаголни форми
1. Бъдеще време - ще играя
2. Минало неопред. време - съм играл
3. Минало предварително време - бях играл
4. Бъд. време в миналото - щях да играя

В състава на простото изречение, към сказуемото се включват възвратното местоимение се и частиците да, не, ли, нека, ще. Например: се намираха, нека седнем, да работим, не желая, ходи ли, ще ходя.

Съставно сказуемо - образува се от два глагола, които са тясно свързани по смисъл. Обикновено първият глагол има спомагателно действие и показва отношението, в което се поставя действието на втория глагол. Глаголите със съставното сказуемо могат да бъдат разделени от други думи в изречението.

Например:
Ела ме, майко, прегърни !
Пред него те не смееха и дума да продумат.

Съставно глаголно сказуемо

Трябва да се прави разлика между съставно глаголно сказуемо в простото изречение и подчинено допълнително в сложното съставно изречение /свързано със съюза "да"/. "Казаха му да се яви в редакцията."

Да не се смесват формите на глаголи от бъдеще време в миналото /щяха да учат/ със съставното гл. сказуемо /трябва да учат/, независимо, че при образуването им се използва подчинителен съюз "да".

Съставно именно сказуемо

Глаголите в съставното именно сказуемо нямат самостойна употреба, затова изискват именна част. Проверката се прави, като отстраним именната част от словосъчетанието. Ако след отстраняването, изречението не е в състояние да изрази относително завършена мисъл, можем да смятаме, че сказуемото е съставно именно.

Например:
И там нямаше никой, окопите бяха празни. /И там нямаше никой, окопите бяха . . . /
Той всекидневно се убеждаваше, че положението в селото става опасно. /Той всекидневно се убеждаваше, бе положението в селото става . . . /

-------------------------------------------------

0015: Какво представлява есето и кои са неговите характеристики (Esse)?

2011-08-12T06:37:00.000-07:00

Формата на есето е свободна и то не се подчинява на онези норми, които са задължителни за едно научно съчинение. Характерни за есето са оригиналните разсъждения по проблема, повишената емоционалност и артистичността в композицията и езика.

Тематиката на есето е неограничена. Тя може да бъде из областта на литературата, философията, политиката, културата, обществения живот и т. н. Нещо повече - всеки предмет около нас, всяко явление, всяко преживяване може да стане тема на есе. Дори самото есе може да бъде тема. В „Мисли за есето" Петър Йорданов твърди: „Есето се създава около един незначителен повод:

човекът, който се разхожда по улицата с разтворен чадър, когато вали дъжд;
името на магнолията;
късче тебешир;
един неделен следобед в Курило;
удоволствието да не си повече млад.

Естествено, есе може да се напише върху природата, смисъла на историята или четвъртото измерение във физиката. Но тук всъщност обектът, който се третира, е поставен в полусветлина, може да бьде забравен за дълго, той е само изходна точка и нищо повече. Есето изнася напред асоциациите на една оригинална мисъл, възбудена от известен повод, която се разлива в свободна и красива игра поставя нещата в ново осветление и неочаквана перспектива. Есето не преследва една точна истина. Добрият есеист е често скаран с научния резултат, тъй като той цели едно лично пресъздаване на действителността, което има не позитивна, а художествена убедителност."

Есето се различава от научното съчинение по това, че не се опитва да изясни същността и стойността на дадено явление в научен стил и с прилагането на научен подход. То разчита на личната интерпретация, която е резултат на размисли и собствен опит. Свободното тълкуване на явлението винаги е породено отлично отношение към него. Така в есето се утвърждава като обект не толкова самото явление, посочено от темата, колкото личността на автора. В него имат място не само мислите, но и чувствата, преживяванията. Ето защо есето се отличава с повишено лирично начало.
Но дали от всяко лично отношение може да се роди есе? Пак в „Мисли за есето" П. Йорданов заявява: „Банални люде не могат да пишат есета... Но оригиналният човек (който по силата на това, че е оригинален, не се среща често) е естествено условие за появата на есето. Преди всичко той е устроен да вижда във всекидневните предмети тяхната най-„празнична" страна: светът е необикновен."
Авторът определя есето като „художествена творба от най-чист вид". Това означава, че в него се осъществяват много от тези начала, които са присъщи на художествената литература. Създателят на есе трябва да бъде едновременно и поет, мислител, за да постигне в изящна сложност дълбочина на мисълта и естетическо преживяване на света. Като писателя той търси характерното за личности, събития или явления, за да го синтезира в образ или сентенция. Неговите обобщения, много често родени от моментно прозрение, насочват към същностни черти на заобикалящия ни свят. Читателите усещат присъствието на оригинална по световъзприемане човешка личност. Те вярват на нейните откровения и инвенции. Разбира се, само оригиналност не е достатъчна. Авторът трябва да бъде и ерудирана личност, за да постигне по умозрителен път своите истини.

Есето е плод на богатата комбинация от култура и лиризъм.
Няма канони и за композицията на есето. Тя следва капризната и понякога дори причудлива мисъл на есеиста. В нея се допускат отклонения, сложни извивки на мисълта, ретроспекции и т. н. Но все пак композицията е тази, която придава завършеност на темата и която контролира мисълта на автора.

Есето е художествен тип съчинение и по своя стил. То не може да бъде написано в научен или директно публицистичен стил, защото това би погубило откровеността на преживяването и топлотата на чувството. За него подхождат образният език, афоризмите, сентенциите, родени в една богата и пищна фантазия. Умните и духо- вити разсъждения интригуват читателя и го повеждат към нови сфери на човешкото мислене, разкриват му света от нов и различен ъгъл. У автора есето се е родило спонтанно и с лекота. Читателят го възприемас радост и наслада.
От горните редове бихме могли да направим два противоречиви извода:
- есето се създава леко;
- есето се създава трудно поради своята специфика.
И двата извода са верни.

Есе се създава с лекота и удоволствие, защото не обременява със строгите правила и изисквания на научното съчинение. Същевременно е трудно, защото изисква специална нагласа на интелекта и освен това - талант.

Нека синтезираме основните качества на есето:

- лична и оригинална интерпретация на дадена тема;
- свободна композиция, но съдържаща в себе си темата;
- дълбочина на мисълта, изразена в смели изводи и обобщения;
- лирическо начало - израз на духовност и емоционалност;
- образен и афористичен стил проява на въображение и висока езикова култура.

Всяко есе ярко откроява качествата на своя създател, но истинското есе предполага наличието на специфичен талант. Дори не всички писатели, създали значими художествени творби, могат да пишат есе. То има за цел да провокира и стимулира таланта на човека, неговатасамостоятелната мисъл и езикова култура.
Всеки мислещ, начетен и овладял законите на езика човек може да напише успешно съчинение - есе, стига да се ръководи от някои базови правила
Съдържание на есето:
- Върху зададената тема да бъде открита и оформена самостоятелна, оригинална и ясна теза.
- Направените по нея лични разсъждения, изводи и обобщения да изразяват компетентност по проблема и лично отношение. В тях да се съдържа убедителна аргументация на тезата, да се прояви умението за доказателство на дадено твърдение. Аргументите и разсъжденията следват ясна логическа нишка, която не нарушава единството и вътрешната последователност на изложението.
- Ходът на изразените мисли да извежда към лична, но ясно доловима идея. Именно идеята придава дълбочина и завършеност на съчинението.
- Съдържанието на есето разчита на вярно намереното съотношение между емоционалност и рационалност. Повишената емоционалност не бива да отнема възможността на мисълта за достатъчно проявление.
Композиция на есето:
- Композицията е свободна, но е съобразена с тезата и нейното доказателство.
- Интересно и интригуващо начало дава насока на разсъж-денията и определя тяхното развитие.
- Ефективното изясняване на темата изисква равномерно редуване на аргументи и изводи. Необходимо е да се постигне равномерност и в отделните композиционни части.
- В изложението да се долавя вътрешна градация. Доказването на тезата се извежда до кулминационен момент - смислово завършен и емоционално наситен.
- Финалът има характера на своеобразна поанта - стреми се да завърши и подчертае авторовото откритие.
Стил и език на есето:
- Всички езикови конструкции и лексикални форми да изразяват максимално ясно мисълта.
- Акцентите по темата да се получават не чрез езикови повторения, а чрез синонимното богатство на езика.
- Подчертана експресивност на стиловите форми. Стремеж за доближаването им към художествената образност.
- Синтаксисът се отличава с разнообразие. Свободно се използват непълни и незавършени изречения, риторични въпроси, възклицания (но с чувство за мярка!).
- Правопис и пунктуация - правилни.
- За да укрепне умението за създаване на есе, необходимо е по-често да се взема перото. Упражнението е сигурен път към успеха. Всеки човек може да се научи на това, което силно желае.
-------------------------------------------------

0014: Морфема в български език.

2011-03-15T11:04:00.000-07:00

Морфемата в българския език е най-малката значеща лексикална единица.

Морфемите биват:

- корен,
- представка,
- наставка,
- окончание,
- съединителна морфема и
- определителен член.

Коренът е главна морфема в думата. Той е носител на главното й лексикално значение.
Представката (префикса) се поставя преди корена или пред друга представка.
Наставката (постфикс) стои след корена или след друга наставка
Съединителна морфема - в сложна дума съединява два корена, представка и наставка или представка и корен.
Окончание (флексия) - поставя се в края на думата и има граматическо значение.
Определителен член - поставя с в края на съществително име, прилагателно и на някои причастия.

Видове морфеми:

1. Лексикални морфеми - предават основното значение на думата и служат за образуване на нови думи. Такива са коренът, думообразуващите представки и наставки, съединителната морфема. Изучават се от лексикологията и от словообразуването.

2. Граматически морфеми - служат за образуванне на различните форми на думата. Изразяват граматическите значения. Изучават се от морфологията.

Други видове морфеми:

- Свободни - поставят се самостоятелно.
- Свързани - поставят се прикрепени.
- Променящи се - имат различни форми.

-------------------------------------------------

0013: Фонетика на български език.

2011-02-24T08:12:00.000-08:00

Основни понятия в българската фонетика:

фонема - звук, който може да изпълнява смисло-различителна функция в морфемите и думите.
фонетична система - всички основни и самостоятелни звуци, които служат като материални градивни елементи на морфемите и думите.
фонетична транскрипция - точно записване на изговора на определена дума.
фонетика - дял от езикознанието, в който се изучава звуковата страна на езика.
фонетичен разбор - анализ на думата от гледна точка на нейния звуков състав.

-------------------------------------------------

0012: Синтактически паралелизъм. Стилистична употреба на сложното изречение.

2011-02-09T22:59:00.000-08:00

Връзката между две или повече съседни изречения може да бъде не само вътрешна, смислова, синтактическа, но и външна, формална. Изреченията могат да имат еднакъв синтактически строеж, еднакви обособени части, еднакви функции, еднакъв ритъм, словоред и т.н. По такъв начин връзката между отделните мисли, образи или мотиви изпъква по-ярко, по-силно, тя добива стилистично значение.

В такъв случай говорим за СИНТАКТИЧЕСКИ ПАРАЛЕЛИЗЪМ, за паралелен синтактически строеж, при който частите на изречението са разположени успоредно, симетрично. Синтактическият паралелизъм широко се използва като стилистично средство както в поезията, така и в прозата; както в художествения стил, така и в публицистиката. При синтактическия паралелизъм се постига засилване и градация на мислите и образите с помощта на повтарящи се думи или чрез многократната употреба на съюзната връзка.
-------------------------------------------------

0011: Каква е ролята на логическите преходи в осъществяване на логическата завършеност на съчинението по български език?

2010-12-29T13:15:00.000-08:00

За вътрешната цялост на съчинението по български език допринасят преходите. Това са мислите, чрез които се осъществяват своеобразни логически мостчета между съставките на разсъждението, между отделните разсъждения като структурни цялости и между частите на съчинението

увод,
изложение,
заключение.

Логически преход съдържа конкретна информация, която свързва смислово две съседни части на съчинението. Той обобщава най-важното от предходната част и насочва към теза, която ще се изясни в следващата композиционна част на съчинението.
За вътрешната спойка на съчинението по български език от голямо значение е последователността, с която ще бъдат изказани мислите в микроразсъждението. Подреждането им се подчинява на определена логическа и идейно-смислова целенасоченост.

Фотоизточник: images.google

Преходът трябва да е естествен и непосредствен. Във всеки преход има изрази /думи/, които напомнят за най-същественото от съдържанието на главния тезис и темата. Много често в логическия преход откриваме две части: едната е здраво свързана със смисъла на предходното тдърдение или разсъждение, а другата - с настоящето, с това, което предстои да се разгърне. Не са редки случаите, когато преходът се състои само от тезиса на новото разсъждение. От синтактична гледна точка установяваме, че най-често логическите преходи са изразени чрез сложно съставно изречение, без да изключваме присъствието и на прости изречения.
Сега нека да видим как са свързани двете микроразсъждения и избора на логическия преход между тях.
"Страшно е да се четат онези редове от повестта "Немили-недраги", в които е описана смъртта на Знаменосеца. От тези страници читателят разбира голямата мъка, глождеща душата на Странджата - той умира в чужд град, далече от България. Той, който години наред е мечтал да бъде пак с байрак в ръка в Балкана, той, чийто живот е подчинил на другарите си. Хаджията, Македонски са се пръснали из Браила, а е ужасно да умреш без онези, които си обичал най-много и на които си се посветил.
А и не само душевните страдания изтощават тялото на Знаменосеца. Туберкулозата довършва онова, което битките не са успели да направят. Този най-силен, най-снажен и най-издържлив между хъшовете мъж страда жестоко, но не показва мъките си . . ."
(Из съч. "Отговаря ли заветът на Странджата: "Умри
за България" на неговия живот и смъртта му")
От какво да се пазим? От шаблонните изрази като преходи и връзки. Добре е да избягваме преходи, чрез които се проследяват отделни моменти от съдържанието на художествената творба (по-нататък . . . в края на разказа . . .; друга черта е . . . и пр.)
Ако умно си служим със синонимното богатство на нашия език, преходите могат да бъдат използвани и за оценка на художественото майсторство, да разкриват личностната позиция на пишещия.
-------------------------------------------------

0010: Текст - разсъждение по български език.

2010-12-16T13:04:00.000-08:00

Заглавието на съчинението-разсъждение по български език може да бъде под формата на въпрос, на пословица или поговорка, на крилат израз, на афоризъм или като съобщително изречение, в което сами трябва да открием проблема.
Пълното /разгърнатото/ разсъждение е цялостен текст, който има следната структура /постройка/: Тезис /твърдение, което трябва да се докаже/, Доказателство /аргументи и примери/, Извод заключение.

Фотоизточник: images.google

Цялостният текст-разсъждение се отличава с доказателственост, свързаност, последователност; с целесъобразно разкриване на причинно-следствените връзки, с цялостност и завършеност.
Между частите на разсъждението и изреченията в български език, които го изграждат, има здрава връзка - те са споени в логическо единство. Помни, че логическите връзки, които свързват отделните части на съчинението в единно цяло, трябва винаги да са тясно свързани с основната мисъл /тезиса/. Те трябва да бъдат естествени и непринудени, без да се натрапват и повтарят.
В доказателствената част на разсъждението може не само да се цитира нещо известно, познато, но и да се вплете повествование или описание, които, разбира се, имат само подчинена роля, тъй като в подобни случам са елементи на текста-разсъждение.
Аргументите трябва да се подреждат в логическа последователност - така че постепенно да се развиват и доказват основния тезис.
Текстовете, които въвеждат цитатите, най-често доизясняват обстоятелествата, отнасящи се до цитата; разкриват сбито авторската оценка; посочват личното отношение на пишещия.
Комбинациите на различните начини за връзка между изреченията в текста носят названието междуфразови връзки. Те могат да се обособяват в три групи: верижни, паралелни, присъединителни.
В текста-разсъждение се използва главно верижно свързване, осъществявано най-вече чрез местоименни замени и лексикални повторения, но преобладават и съюзните думи, съюзите, обстоятелствените думи и изрази.
Когато трябва да се въздейства по-силно върху чувствата на читателя или слушателя, се използват паралелните междуфразови връзки.
Във връзка с начина, по който се доказва основната мисъл, разсъжденията могат да бъдат потвърждения /при тях се доказва истинността на основния тезис/ и опровержения /при тях се опровергава основното становище/.
Разновидностите на текста-разсъждение по български език в зависимост от смисловото съдържание на тезиса и целта на доказателствата са:
    - разсъждение-обяснение;
    - разсъждение-тълкуване;
    - разсъждение-оценка.
-------------------------------------------------

0009: Използване на пряка реч в литературата.

2010-12-10T02:15:00.000-08:00

Пряка реч са думи на говорещия, предадени без изменение, като понякога са съпроводени от авторски пояснения /забележки/.
Косвена реч е преразказана пряка реч, т.е. предаване думите на говорещото лице от разказвача.
Полупряка реч е предаване на чужди думи и мисли от автора, обикновено в 3 л., но така, че читателят да усеща чии са тези думи и мисли.

Фотоизточник: images.google

Пряката реч в художествената литература е изразно средство с големи възможности. Различаваме следните разновидности:
- Обикновена пряка реч - диалогична и монологична;
- Вътрешна пряка реч - вътрешен монолог и вътрешен диалог;
- Пряка реч в пряка реч - възпроизведена пряка реч, но не пряко от автора, а от друго лице;
- Авторска пряка реч (лирично отстъпление).
-------------------------------------------------

0008: Текста - разсъждение в български език съдържа следната структура:

2010-11-28T21:15:00.000-08:00

. Въведение - насочва към разглеждания проблем в конкретния художествен текст и разсъжденията, които ще правим; подготвя появата на тезата; представя автора, произведението, героя.
. Отговор-теза - свързан с въпроса, който е поставен в заглавието.
Тезата представлява твърдение, което дава пряко отговор на въпроса. Тя трябва да бъде изказана ясно, без многословие, да бъде целенасочена и да съдържа логично изразена мисъл. Тезата трябва да се аргументира /да се защити чрез анализа на художествения текст и факти от него/.

Фотоизточник: images.google

Тезата трябва да отговаря точно на поставения въпрос /не бива в тезата да се измества или подменя основния смисъл, заложен във въпроса, защото това променя същината на темата в съчинението/.
. Доказателствена част - иагражда се въз основа на конкретния художествен текст; търси се проблемът, по който трябва да разсъждаваме; преразказът или цитатът са само илюстрация на нашите твърдения по проблема. След цитат се работи върху изразните средства и похвати, авторовата позиция, читателското отношение. Всяко доказателство е минитекст-разсъждение по своята структура /подтеза-твърдение, доказването й, като се опираме на художествения текст и анализа му, частичен извод/.
- Подтезите се извеждат от твърденията в тезата.
1. Всяка подтеза подема идеята на основната теза от различен ъгъл, в различно от.номение, с различен аргумент ативен материал.
2. Подтезите се подчиняват на главната теза; те не могат да й противоречат. Тяхната задача е да я аргументират /защитят/. Те разгръщат основното твърдение в дълбочина, обогатяват го, нюансират го.
3. Подтезите са йерархично подчинени на главната теза. Разглеждането на предходната подтеза подготвя и изяснява следващата.
4. Подтезите трябва да са обвързани логически помежду си, защото са следствие от основната теза.
Твърденията в основната теза и подтезите трябва да имат своята аргументация /чрез позоваване на литературния материал и чрез разсъждения/.
1. В едно съчинение - ОЛВ трябва да доминарат разсъжденията, а цитатите и преразказът са само илюстративен материал към твърдението.
2. Не може да има само разсъждения, неподкрепени с цитати от конкретния художествен текст.
3. Слабост на съчинението е и изреждането на голословни тези, необосновани нито с разсъждения, нито с позоваване на художедтвения текст.
4. Друг вид обосновка на тезите са разсъжденията върху структурните елементи на художествения текст /сюжет и композиция, портрет и реч на героя, авторска реч, обстановка, пейзаж, детайл и др./ и фигурите на езика /тропи, реторични фигури/.
V. Заключителен извод - обобщава казаното в съчинението, като търси връзка с идейния замисъл на писателя, с ролята на главния герой в описваната сцена, епизод, глава. Не повтаря въведението и тезата !
-------------------------------------------------

В памет на Стефка Съботинова

2010-08-01T01:35:00.000-07:00

( V pamet na Stefka Sabotinova)

Фотоизточник: images.google

На 30.07.2010 година тихо и тъжно от този свят си отиде големият глас на България - Стефка Съботинова. Родена на 03.04.1930 година в Старозагорското село Розов кладенец, нейната същност, таланта й, докрай остават верни на тракийски фолклор и народната песен. Кариерата й започва в ансамбъл "Филип Кутев" като хористка и солистка.

Фотоизточник: images.google

През седемдесетте години на ХХ век постъпва в Ансамбъла за народни песни ва българската телевизия и радио и "Мистерията на българските гласове". В "Мистерията на българските гласове" тя придобива изключителна популярност. Песни в нейно изпълнение са включени в първия албум на Марсел Селие.

Фотоизточник: images.google

Песента "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Стефка Съботинова полетя в късмоса. "Притури се планината" бе използвана и като част от филмовата музика на продукциите "Исус от Монреал" и "Лионците". През юни 2010 година за изключителни заслуги към българската култура и популяризацията на националния ни фолклор Стефка Съботинова е удостоена с орден "Стара планина - първа степен".

Фотоизточник: images.google

Това е малкото, което знаем за биографията й. Наред с прекрасния глас, Стефка Съботинова притежаваше и едно голямо сърце. Помним очите й, пълни със сълзи от радост и разтреперания й глас, когато чу изпълнението на песента си "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Елисавета Ганчева.

Фотоизточник: images.google

Очакваме тя отново да се върне сред нас, очакваме да научим нещо повече за нейното й скромно съществуване, отдадено на песента, на приятелите, на семейството. Очакваме да излезе книгата за нейния живот с автор Веселина Тонова и заглавие "Стефка Събитинова - Песента на планината".

Фотоизточник: images.google

С мъка се разделихме с теб. Със сълзи в очите поднесохме цветята си и ти казахме: Почивай в мир! България ще те помни!".

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki

--------------------------------------------------
© 2010, Мария Василева - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Нестинарите - игрите с огън

2010-07-18T00:28:00.000-07:00

(Nestinarite - igrite s ogan)

Фотоизточник: images.google

Онова, което и днес впечатлява гостите на България са нестинарските игри. Те впечатляват със своята забулена в мистика същност. Обгърнати от светлината на тлеещата жарава жени, изпаднали в транс танцуват с иконата на светците Константин и Елена. Обичаят се провежда на 21.05. - деня на Константин и Елена.

Фотоизточник: images.google

До 1912 година е широко разпространен сред българите и гърците в Странджанско. Сега може да се види само в две села в България - с. Българи и с. Кости. Огънят, по който играят нестинарите се прави на селския площад, където се изгарят 4-5 коли дърва, за да се образува жарава. Около огъня, на трапеза се нареждат жителите на селото.

Фотоизточник: images.google

Когато жаравата стане 10-12 см. гайдарите засвирват нестинарското хоро, а прихванатите събличат горните си дрехи, събуват се и влизат в нагорещената жарава. В ръцете си държат иконата на св. Констонтин и Елена, вярвайки, че в този момент те ги закрилят. Под звуците на гайдата и тъпана нестинарското хоро продължава.

Фотоизточник: images.google

Някои от нестинарите са имали способността да предсказват бъдещето, да пророкуват Запитвани за целта на обичая нестинарите отговарят, че това се прави за берекет или за здраве, а играта в огъня "погаря" всички болести.

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:

http://www.pravoslavieto.com
http://www.etar.org

--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Мария Василева - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Странджа

2010-07-13T04:01:00.000-07:00

(Strandja)

Фотоизточник: images.google

Планината, скътала спомена за героизма на българите през Илинденско - Преображенското въстание от 1903 година. Изключително красива, самобитна и незабравима. Простира се в югоизточната част на България, на границата с Република Турция. Странджа е ниска планина със заоблени планински била, широколистни гори и тучни пасища.

Фотоизточник: images.google

Най-високия връх на планината е Папия, висок едва 502 метра. Нейните недра крият залежи на медни руди и висококачествен мрамор. Климатът е континентално - средиземноморски с максимално количество на валежите през есенно-зимния сезон. От Странджа извират малки и къси реки, които се вливат в Черно море.

Фотоизточник: images.google

Най-дългата река е Велека, пълноводна през есенно - зимния сезон. Почвите са канелени горски, а по течението на Велека са жълтоземни. И двата вида почви не спадат към плодородните, но това не прави планината по-малко привлекателна за нейните жители и гости.

Фотоизточник: images.google

Странджа е планината, в която могат да се срещнат растителни видове от предледниковия период. Това са източен бук, странджанска зеленика, вълчо лико, понтийско бясно дърво и др. Представители на животинските видове са дивата свиня, лисица, чакал, мишка, пепелянка, каспийска костенурка и др.

Фотоизточник: images.google

Ускореното усвояване на природните ресурси в планината са довели до възникването на сериозни проблеми. За да се запази уникалността през 1933 година е създаден резервата "Силкосия" - първия резерват в България. Всъщност, териториите, включени в резервата обхващат земите на цялата планина.

Фотоизточник: images.google

Именно затова трябва да говорим за Странджа като за "планината - резерват" на България. Прекрасна е през зимата с дълбокия си сняг, в който се гушат къщиците на странджалии. Прекрасна е през пролетта, когато се разлисти дъба и цялата планина замирише на зеленина. Прекрасна е през лятото, когато Велека дава разхладата си на хората.

Фотоизточник: images.google

Прекрасна е и с червено-оранжевата си окраска през есента. Ето тази красота си струва да види всеки един гост на Бургаска област. Да посети село Българи. Да посети Петрова нива Да посети село Бръшлян. Да посети Граматиково. Да посети Горно Ябълково, Факия и Елхово...

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:
http://www.greenbelt.biodiversity.bg
http://www.ddsgramatikovo.com
http://bg.wikipedia.org

--------------------------------------------------
© 2009 - 2010, Мария Василева - автор, All rights reserved!
© 2009 - 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

България в географията

2010-07-04T22:57:00.000-07:00

(Bulgaria v geografiata)

Фотоизточник: images.google

Поглеждайки картата на Земята, на континента Европа, на Балканския полуостров, ще открием нашата малка и китна Родина. Нейната площ е малка. Едва 110 912 кв. км. Това, което я прави неповторима и прекрасна е нейното географско положение, съседите й, нейната разнообразна природа.

Страната ни се намира в югоизточната част на Европа, както и в източната част на Балканския полуостров. Нейна източна граница е Черно море, а северна граница е река Дунав. Тези две граници спомагат изключително много за развитието на контактите й както със страните от Източна Европа, така и с целия свят.

Фотоизточник: images.google

Черно море я прави през лятото една желана туристическа дестинация. На север България граничи с Румъния. На запад граничи със Сърбия и Македония, а на юг - с Гърция и Турция. Общата дължина на сухоземните й граници е 1181 км; на речните - 686 км, а на морските - 378 км.

Релефа на Родината ни е изключително разнообразен Северната й част е обхваната от Дунавската равнина, разположена между р. Дунав (на север) и Стара планина (на юг). В източната й чест се намира "Житницата на България" - Добруджа, която със своя чернозем е основен производител на зърно за страната ни.

Фотоизточник: images.google

Като гръбнак, в средната част на България се издига Стара планина. Нейните била се издигат от устието на р. Тимок в р. Дунав (на запад) до нос Емине на Черно море (на изток). Билата й са заоблени, покрити с широколистни гори и тучни пасища. Най-високия й връх е Ботев, висок 2376 метра. Балкана още помни подвига на четите на Хитов, Филип Тотю, Ботев...

Фотоизточник: images.google

На юг от Стара планина са закътани Задбалканските полета. Това са няколко китни котловини, между които се намира и Казанлъшката долина, известна в цял свят с производството на Казанлъшка роза - незаменима суровина за парфюмерийната индустрия. Ако се спуснем още малко по-на юг ще се озовем в Горнотракийската низина.

Равна, зелена, през нея лениво тече река Марица. Със своите прекрасни природни условия Горнотракийската низина се е утвърдила като основен производител на зеленчуци в страната ни. Още по-на юг е прекрасната планина Родопи. Тя още помни Баташкото клане и пожарите от потушаването на Априлското въстание.

Подобно на Стара планина, и нейните върхове са заоблени и покрити с пасища. Това се дължи на факта, че Родопите не са заледявани през Ледниковия период. Най-висок връх е Голям Перелик - 2191 метра. В Югозападната част на България са разположени пранините Рила и Пирин - най-високите планини в Родината ни.

Фотоизточник: images.google

Техните върхове са стръмни, дължащи се на ледниковия им произход. Покрити са предимно с иглолистна растителност. В Рила се намира и балканския първенец - връх Мусала, висок 2925 метра. В полите на Рила са разположени и прекрасните седем езера "Сълзата", "Окото", "Бъбрека", "Близнака", "Трилистника", "Рибното езеро", "Долното езеро".

В източната част, доближена до Черно море, е планината Странджа. Ниска, със заоблени върхове, покрита с широколистна разтителност и тучни пасища. Тя е гранична планина с Р.Турция. Тук расте защитената Странджанска зеленика. Тук можем да видим и изгарящата страст на нестинарите.

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:

http://www.encyclopedia.bg

http://bg.wikipedia.org

България...

2010-06-30T19:45:00.000-07:00

Фотоизточник: images.google

Тя е Родината ни! За нея бихме дали всичко! Гордеем се с българското си начало. Прекланяме челата си пред героите ни Левски, Ботев, Каравелов, Гоце... Нейната природа е прекрасна. В югоизточните й части гордо изправя челото си балканския първенец - Мусала. Балканът и до днес разказва приказките за подвига на хайдутите...

Самобитната ни народностна култура е предизвиквала и предизвиква нескрито възхищение. Един от големите рокаджии Рони Джеймс Дио не случайно изразяваше възхитата си от родния ни фолклор."Мистерията на българските гласове" и до днес изпълва най-големите зали в света. "Излел е Делю хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска полетя в Космоса.

Фотоизточник: images.google

Кръшните си снаги извиват нашите танцьори, облечени в пъстрите народни носии, извезани от нашите прабаби. Нестинарки в неистов транс газят с голи крака в нажежената жарава. Усмихнати и притеснени коледари обикалят домовете и произнасят наричанията си за здраве и берекет.

Фотоизточник: images.google

Гордеем се с литературата си, дала живот на поетите Иван Вазов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Николай Лилиев, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и др. Впечатляващи са персонажите, създадени от Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Талев, Димитър Димов и др.

Фотоизточник: images.google

Удоволствие е да гледаш днес филмите с участието на Апостол Карамитев, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стояна Мутафова, Татяна Лолова, Тодор Колев... Филмите "Сватбите на Йоан Асен", "681-Величието на хана" изобразяват живо картините от българската история.

С много тъга си спомняме за прекрасния образ, който създаде Невена Коканова във филма "Крадецът на праскови".Със сълзи се смеем на "Опасния чар" на Тодор Колев, превъплатил се в образа на Ястребовски.

Фотоизточник: images.google

Просълзяваме се, когато Емил Димитров пее "Моя страна, моя България". Българските изпълнители са сърдечно приемани и приветствани по цял свят. Лили Иванова продължава смайва публиката с прекрасния си глас.

Йорданка Христова, Петър Чернев, Борис Годжунов, Боян Иванов са нашето прекрасно естрадно минало. Песните на "Фамилия Тоника", "Сигнал", "Щурците", които ни караха преди години да изпълваме дискотеките и стадионите, сега се пеят от нашите деца.

Това е Родината ни. С велико и незабравимо минало, със своята самобитност, с хората си, които съградиха нейната индивидуалност. Основната ни задача - на нас, на нашите деца, на нашите внуци и правнуци, е да съумеем да съхраним всичко, което са завещали дедите ни. Всичко, което днес наричаме българско...

"Аз съм българче! Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам-

първа радост е за мене!"

Иван Вазов

Фотоизточник: images.google

Използвани източници:

images.google